В свят, в който капят сълзи,
И небето изглежда изгубено в траур,
Стоя тук с разбито сърце,
С пожелание дъждът да спре.
(Предприпев)
През тъмнината усещам присъствието ти,
Фар на надежда в тази безмилостна буря.
С всяка капка, която пада, душата ми се разкъсва,
Но аз вярвам, че ще се възстановиш.
(Припев)
Ти спираш дъжда, ти лекуваш болката ми,
Върнете слънцето, нека любовта остане.
В твоята прегръдка намирам пътя си,
О, моля те, не позволявай тази тъга да остане.
(Стих 2)
Струпват се облаци, натежали от скръб,
Но няма да им позволя да определят моето утре.
С всяка унция сила ще се издигна,
Защото във вашата любов има рай.
(Мост)
Като нежен шепот гласът ти ме води през,
Води ме на място, където мечтите се сбъдват.
През бурята ще намеря своя мир,
С обещанието за твоята любов сърцето ми никога няма да спре.
(Припев)
Ти спираш дъжда, ти лекуваш болката ми,
Върнете слънцето, нека любовта остане.
В твоята прегръдка намирам пътя си,
О, моля те, не позволявай тази тъга да остане.
(Outro)
В този момент се предавам всичко,
Към силата на твоята любов, която прекъсва падението.
И докато дъждът отшумява,
Знам, че с теб ще има по-светъл ден.