В земя на мъгла и дъжд, където легенди пребивават,
Има място, наречено Ирландия, истинският ми пътеводител.
Отдалеч гледам, с жаждущ поглед,
За поглед към този Изумруден остров, където душата ми лежи.
Мога почти да видя Ирландия от тук,
Неяната красота и чудеса ме допират толкова близо.
Въпреки че океани ни разделят, любовта ми не престанва,
Защото в мечтите си намирам освобождението си.
Вълнуващите зелени хълмове, скалите толкова грандиозни,
Шепотят приказки за мистическа земя.
Миризма на диви цветя, звукът на морето,
Очароваят душата ми, освобождавайки ме.
С всеки изминал ден, жадната ми расте силна,
Да стъпна на тази свещена земя, където принадлежа.
Да чуя мелодичния гaelic език,
И да се карам от неговите мелодии.
О, Ирландия, любовта ми към теб е дълабока,
Връзка неразривима, завинаги ще пазя.
Въпреки че мога да скитам, сърцето ми винаги ще бъде верно,
На земята на моите предци, където корените ми нараснаха.
Един ден ще направя пътешествието си през широкото море,
За да прегърна земята, която държи моята съдба.
Дотогава ще ценя спомените драги,
На Ирландия, мястото, което почти мога да видя от тук.