„Seawhatwesea“ (от Act II: The Meaning of, and All Things Regarding Ms. Leading) е поетично изследване на любов, загуба и преобразуващата сила на морето.
Протагонистът скърби смъртта на любимата си, търсейки утеха в океана:
„Не можах да вярвам, че си отишла…
Отидох до морето… Усетих изцеление в съня си“
Морето предлага както утеха („дом в бездната“), така и събуждане с тъмнината. Накрая той намира приемане:
„Затова ще остана в морето… И ще намеря дом в бездната… където накрая мога да заспя“
Песната съчетава сложни аранжименти с лирична дълбочина, изобразявайки пътешествие от отчаяние до устойчивост през природата.