Песента започва с главния герой, който изразява недоверието и скръбта си от загубата на своя любим, пеейки:
> „Не можех да повярвам, че те няма
Не виждах как може да се направи"
След това той описва как се оказва привлечен от морето, чувствайки връзка с неговата необятност и сила:
> „Слязох до морето
Оставих вълните да ме залеят
Усетих присъствие в дълбините
Почувствах изцеление в съня си"
Морето се превръща в източник на комфорт и предизвикателство за главния герой. Той намира моменти на спокойствие и утеха във водата, но също така се сблъсква със суровата реалност на загубата и борбата да продължи напред:
> „Намерих дом в дълбините
Намерих мир, който можех да запазя
Но и там намерих тъмнина
Мрак, който не можех да понеса"
С напредването на песента главният герой започва да намира приемане и изцеление чрез връзката си с морето. Той осъзнава, че водата има силата да го трансформира и обновява, точно както има силата да разяжда и унищожава:
> „Значи ще остана в морето
И нека вълните ме залеят
И ще намеря дом в дълбините
Дом, в който най-накрая мога да спя"
Песента завършва с това, че главният герой изразява чувство на надежда и устойчивост, след като е намерил сила и изцеление в лицето на загуба и несгоди.
Като цяло „Seawhatwesea“ е силна и емоционална песен, която изследва човешкия опит на любовта, загубата и трансформиращата сила на природата. Сложните музикални аранжименти и поетичните текстове на песента създават богато и завладяващо слушателско изживяване, което улавя сложните емоции и пътуването на главния герой.