Когато затворя очи, виждам всичко
Спомените, които създадохме, ехото от твоя смях
В тишината на нощта всички се връщат
И аз съм отведен в свят, където бяхме
(Предприпев)
Усмивката ти, гласът ти, всички те са толкова ясни
Почти мога да протегна ръка и да те докосна
Но тогава отварям очи и реалността идва
И останах само с празнотата
(Припев)
Продължение на историята, миналото никога не си е отишло
Вплетено е в тъканта на живота ни
За добро или за лошо, това ни прави това, което сме
И не бих променил нищо
(Стих 2)
Споделихме толкова много заедно, в добри и лоши моменти
Смеехме се, плакахме, израствахме, учихме се
И през всичко това любовта ни само се задълбочи
Докато не се превърна в неразрушима връзка
(Предприпев)
Сега те няма, но паметта ти е жива
В сърцето ми, в ума ми, в душата ми
Никога няма да те забравя, докато съм жив
Винаги ще бъдеш част от мен
(Припев)
Продължение на историята, миналото никога не си е отишло
Вплетено е в тъканта на живота ни
За добро или за лошо, това ни прави това, което сме
И не бих променил нищо
(мост)
Един ден ще се срещнем отново, знам
В друг свят, в друго време
Дотогава ще ценя спомените, които създадохме
И ще запазя нашата история в сърцето си
(Припев)
Продължение на историята, миналото никога не си е отишло
Вплетено е в тъканта на живота ни
За добро или за лошо, това ни прави това, което сме
И не бих променил нищо