Песента започва с редовете „Погледни звездите, виж как блестят за теб / И всички неща, които правиш“, внушавайки чувство на учудване и признателност за красотата на живота. Настроението обаче бързо се измества към меланхолично, докато певицата разсъждава върху изтичането на времето:"Часовникът тиктака, тиктака / И слънцето залязва, и нощта идва."
Припевът изразява копнеж по миналото и желание да се запазят скъпи моменти:„Чувствам се сякаш горя, всичко е в пламък / Искам да стана, искам да изляза, искам да се прибера вкъщи / Където и да е това.“ Певецът копнее да избяга от безмилостния марш на времето и да се върне към едно по-просто, по-щастливо време.
Вторият стих изследва темата за търсенето на смисъл в живота:„Търся нещо, което не мога да намеря / И се държа за всичко, което мога / За да стигна до върха на планината, да стигна до върха на планината / И имам чувството, че се давя в морето." Певецът се чувства изгубен и по течението, отчаяно грабвайки нещо, за което да се хване в един свят, който изглежда съкрушителен и несигурен.
Мостът предлага искрица надежда, като певецът изразява желание да се свърже с другите и да намери утеха в тяхното присъствие:„Искам те тук, искам те близо / Искам да обгърна ръцете си сега“. Това предполага копнеж за човешка връзка и нужда от подкрепа и компания пред лицето на предизвикателствата на живота.
Песента завършва с повтарящ се рефрен на „Погледнете звездите, вижте как те блестят за вас“, повтаряйки началните редове, но с новооткрито усещане за приемане и разбиране. Певицата сякаш се е примирила с течението на времето и преходността на живота, намирайки утеха в красотата на нощното небе и непреходното присъствие на звездите.
Като цяло "Clocks" е трогателна и отразяваща песен за универсалните човешки преживявания на загуба, копнеж и търсене на смисъл в живота. Той улавя горчивата сладост на съществуването, признавайки болката и съжалението от изминалото време, като същевременно възхвалява красотата и чудото на житейския път.