В земята на костите и кожата свят, толкова разбит, че започва
Лежи тялото ти на земята, чувствам се толкова безнадеждно в момента
В свят, погълнат от страх, костите, които са го изградили, изчезват
Но ти си толкова красива като прах, носещ се от космоса
(Припев)
Кости, кости, те ще те изровят
Костите не лъжат това, което няма да излезе
Какво правим и след това правим всичко отново?
(Стих 2)
В най-мрачните времена откриваш, че във всяко престъпление има нещо добро
Когато всичко пред очите си има цена, какво ще оцелее?
В град, превърнат в боклук, всички бъдещи неща в миналото
Но сега изглеждаш щастлив като някой, на когото нищо не е останало