Memories
В ума ми виждам време на радост, което веднъж споделихме,
Спомени толкова ясни, любовта и смеха, които декларирахме.
Като шепнат настройка, те ме носят далеч,
Към онези златни дни, където очите ти се качвали.
Рифрен
Спомени, те ме следват като шепот във въздуха,
О, спомени толкова реални, като снимка, която бихме орамили.
О, спомени, те носят горчив сладък отчаяние,
О, завинаги сплетени в ехотата на онова пеен.
Лежехме под звездното небе, святът се топеше,
Душите ни сплетени сякаш за винаги ще останем.
Мирис на пролет, летен дъжд на стъклените прозорци,
Тези малки неща в сърцето ми ми напомнят къде си ти.
Рифрен
Спомени, те ме следват като шепот във въздуха,
О, спомени толкова реални, като снимка, която бихме орамили.
О, спомени, те носят горчив сладък отчаяние,
О, завинаги сплетени в ехотата на онова пеен.
Докосването на кожата ти завинаги преследва, като привидения по устните ми,
Колко горчиво-сладко усещат, това тъжене, което удържа.
През висотините и нищините на живота, радостите и тихите скърби,
Тези мелодии останат в строй, през сенките те композират.
Рифрен
Спомени, те ме следват като шепот във въздуха,
О, спомени толкова реални, като снимка, която бихме орамили.
О, спомени, те носят горчив сладък отчаяние,
О, завинаги сплетени в ехотата на онова пеен.