Ами първото нещо, което си спомням, човече,
Беше, когато голямото червено слънце грееше и птиците извикаха „Чуруликане-а-туитване“.
Човече, почувствах се доста смешно, защото не бях спал нито миг,
И човече, нямаше нищо друго освен хладен, студен бриз в седем сутринта
Цяло лято
Когато нощите бяха кратки, а вятърът беше хладен
Цяло лято
Когато всички деца се върнаха в училище
(Припев)
Е, това бяха дните, това бяха дните, приятелю,
Мислехме, че никога няма да свършат, ще пеем и танцуваме завинаги и цял ден
Ще живеем живота, който изберем, ще се борим и никога няма да загубим
Това бяха дните, о, да, това бяха дните,
(Стих 2)
Сега морето просто ме викаше, така че скочих от пясъка
Огледах се за приятелите си и те стояха като камък, нали знаеш
Всички скочихме в колата, тръгнахме към плажа, нали знаеш,
Там винаги излизахме след училище и между представленията
Цяло лято
Когато нощите бяха кратки, а вятърът беше хладен
Цяло лято
Когато всички деца се върнаха в училище
(Припев)
Е, това бяха дните, това бяха дните, приятелю,
Мислехме, че никога няма да свършат, ще пеем и танцуваме завинаги и цял ден
Ще живеем живота, който изберем, ще се борим и никога няма да загубим
Това бяха дните, о, да, това бяха дните,
(Стих 3)
Е, момичетата станаха и танцуваха, нали знаете, сякаш знаеха как се прави
Можеше просто да се каже, че се забавляваха
Сега момчетата просто седяха насам-натам, просто чакаха да се развие действието
Знаеш какво имам предвид
Слънцето започваше да залязва, знаете ли, и решихме, че е по-добре да се махаме оттам
Така че всички се върнахме в колата и потеглихме към центъра
Цяло лято
Когато нощите бяха кратки, а вятърът беше хладен
Цяло лято
Когато всички деца се върнаха в училище
(Припев)
Е, това бяха дните, това бяха дните, приятелю,
Мислехме, че никога няма да свършат, ще пеем и танцуваме завинаги и цял ден
Ще живеем живота, който изберем, ще се борим и никога няма да загубим
Това бяха дните, о, да, това бяха дните,