Ууди Гътри пише „Тази земя е твоя“ през 1940 г. като критичен отговор на Ървинг Берлин „Бог да благослови Америка“ (популяризирана от Кейт Смит). Гътри смята, че химнът на Берлин игнорира неравенството и бедността. Неговите оригинални куплети включват радикални строфи (често изпускани по-късно), които поставят под въпрос частната собственост и подчертават глада. Песенът става прогресивен химн за работническото, гражданското и антивоенното движение – траен контрнарратив на слеп патриотизъм.