Когато сиднейското дуо Bluejuice пусна „Head of Hawk“ на своя 2011 албум „Company“, трекът сърво 자신уваната самоувереност и заразния グルーヴ го превърна в мигновен хит. Лириката на песента – повторяща се, хвастлива, почти комично самоувеличаваща се – функционира едновременно като пародия на рок звездните пози и истинско вълнуващо въплъщение на тях.
Песента следва класическа структура куплет-припев-бридж-припев, но силата ѝ крое в безжалостната ефективност. Припевът – „I'm the Head of Hawk, I'm in control / I'll take you on a ride, through the rock 'n' roll“ – е майсторски урок в антемичната простота. Фразата „Head of Hawk“ функционира като безсмислен мантра, който придобива смисъл единствено чрез повтаряне и убеденост.
Куплетите ескалират хвастливите твърдения: „king of the hill“, „baddest of the bad“, „one and only“. Бриджът влиза в сюрреалистична територия: „king of the mountain“, „top of the seed“, „king of the breed“. Това ли е сатиризиран или прославен токсичен маскулинизъм? Гениалността на Bluejuice лежи в отказът да изберат. Изпълнението – deadpan суетата на Ставрос Яннукас над дисцо-пънк ритмичната секция на Джери Крейб – предполага, че разказвачът знае колко нелепо звучи и не се притеснява.
Музикално „Head of Hawk“ се намира на пресечката на dance-punk на !!!, ироничното отчуждение на LCD Soundsystem и несамосъзнателната енергия на класическия австралийски паб рок. Продукцията – тесна, бас-ориентирана, със стратегични синтезаторни удури – прави повторението хипнотично, а не монотонно.
Десетилетие по-късно „Head of Hawk“ остава основен елемент от австралийските фестивали и ретроспективи на Triple J's Hottest 100. Неговият текст, веднъж отхвърлен като повърхностен, сега чете като времева капсула на ранната инди увереност от 2010-те – звукът на бенд, вярващ, че може да завладее света, дори за три минути.