Песните на заробените хора (духовни, работни песни, полеви викове) бяха многофункционални културни технологии:
Скръб, тъга, надежда, радост — кодирани в библейска метафора (Йордан = река Охайо, Фараон = господар, Египет = Юг).
Африкански музикални ретенции: call-response, полиритъм, блу ноти, импровизация. Езикови фрагменти (Гулах, Креол) вграждани.
Връзка с африканска космология + християнство. „Невидима институция“ — богослужение в хъш арбори, не в църквата на господара.
Споделеното пеене подсилва колективната идентичност, достойнство и човечност, отхвърлена от чâtel системата.
Запазили преживявания, които нито един писмен архив не е уловил. Fisk Jubilee Singers (1871+) ги донесоха на световата сцена.
Директна линия към блуз, джаз, гspel, R&B, хип-хоп. Естетиката на „сигнифиинг“, смплинг, флоу — коренят тук.
Тези песни не бяха „фолклорно изкуство“ — те бяха технология за оцеляване.