В свят на любов и желание,
Където страстите пламват,
Там стоеше жена с огнени очи.
(Предприпев)
Но съдбата направи жесток обрат,
Желанието на сърцето й се провали,
Не остана мъж за нея,
Прекалено тежко бреме за носене.
(Припев)
Не остана мъж за теб,
Какво ще правиш в този самотен свят?
Пропиляната любов лежи след теб,
Душа в мълчание, сърце, което се разбива.
(Стих 2)
Тя би мечтала за някой, когото да държи,
Любовна история, за която копнееше, неразказана.
Но съдбата изигра палава ръка,
Оставяйки я сама в пуста земя.
(мост)
През сенките тя се луташе,
Изгубен скитник, без къде да се рендира.
Беше ли любовта й далечен спомен?
Или надежда, която ще бъде завинаги.
(Припев)
Няма останал мъж за теб,
Какво ще правиш в този самотен свят?
Пропиляната любов лежи след теб,
Душа в мълчание, сърце, което се разбива.
(Стих 3)
Времето минаваше, тя се опитваше да се поправи,
Но копнежът за любов нямаше да свърши.
Беше ли й съдено да бъде сама,
Неоткрита любов, завинаги непозната?
(Припев)
Не остана мъж за теб,
Какво ще правиш в този самотен свят?
Пропиляна любов лежи след теб,
Душа в мълчание, сърце, което се разбива.