Песента започва с това, че певецът говори за това как се чувства сякаш винаги се опитва да се измери, но никога не успява. Той се чувства като "нула" в сравнение с всички останали. Но след това той осъзнава, че не е нужно да бъде перфектен, за да бъде обичан и приет. Той научава, че стойността му идва от това да бъде себе си, а не от това да се опитва да бъде някой, който не е.
Припевът на песента е мощно потвърждение на самооценката:
„Аз съм това, което съм, и няма да се променя
И не трябва да се тревожа, защото Ти ме обичаш по същия начин
Не съм нула, не съм невидим
Аз съм, аз съм, аз съм, аз съм обичан от теб"
Тази песен ни напомня, че не е нужно да сме перфектни, за да бъдем обичани и приемани. Всички сме ценни, просто защото сме.