Опитвам се да намеря начин да мина
Хаосът, който е вътре в мен, объркан съм
Търся начин да запълня тази празнота
Но всеки път, когато опитам, оставам раздразнен
(Предприпев)
Омръзна ми да ми казват, че не съм достатъчно възрастен
Да правя нещата, които искам, да бъда себе си
Още не съм момиче, но не съм и жена
Заклещен съм в това по средата и това ме убива
(Припев)
Не съм момиче, още не съм жена
Но аз съм тук, опитвам се да намеря своя път
Вече минах през толкова много,
Но аз не се отказвам, няма да позволя да ме засегне
(Стих 2)
Има милион малки неща, които ме карат да се чувствам така
Не принадлежа, не ме виждат и не ме чуват
Но аз не се отказвам, няма да позволя на никого да ме определя
Ще продължа да се боря, докато намеря своето място
(Предприпев)
Омръзна ми да ми казват, че не съм достатъчно възрастен
Да правя нещата, които искам, да бъда себе си
Още не съм момиче, но не съм и жена
Заседнал съм в това по средата и това ме убива
(Припев)
Не съм момиче, още не съм жена
Но аз съм тук, опитвам се да намеря своя път
Вече минах през толкова много,
Но аз не се отказвам, няма да позволя да ме засегне
(Мост)
Знам, че един ден ще бъда свободен
От цялата тази болка и цялото това нещастие
Ще мога да разперя криле и да полетя
И най-накрая се чувствам като принадлежащ
(Припев)
Не съм момиче, още не съм жена
Но аз съм тук, опитвам се да намеря своя път
Вече минах през толкова много,
Но аз не се отказвам, няма да позволя да ме засегне