Тя говореше с мен
За това какво й е направил
Всеки път, когато минаваше
С прясна драскотина над устната
Всеки път, когато минаваше
Тя щеше да ми разказва за тях
Щеше да прегледа телефонния й указател
И се обаждайте на най-добрите й приятели
Той я стресира, а?
Притиснах я
Сега е на лекарствата си, а?
Толкова депресиран, а?
Чувствам се толкова зле
Но мога само да гледам и да се преструвам, не
(Припев)
Опитах се да бъда като теб, но се страхувах да умра
(Страхувах се да умра, страхувах се да умра)
Когато видях твоя снимка, исках живота ти
Сега е мое
Искам те до мен, отстрани, (отстрани)
„До деня, в който умра
(знаеш, че е правилно, нали)
Ето защо всяка вечер аз, вечер аз
Моли се на Бог, Боже, („До деня, в който умра, да)
Той ще ме вземе следващия
(вдясно)
Защо ме боли, когато се усмихвам? (вдясно)
Лицето ми е разранено
Липсва ми човекът, който бях
Тя каза, че очите ми не изглеждат както преди
(Стих)
Всяка история за него
Използваше ме да ме ядосва, ядосва
Тогава започнах да се чувствам зле, зле
И малко тъжно, тъжно
Не можах да я спася, на, на
Трябваше да си остана вкъщи
Ако бях там, о, о
Щеше ли да я няма, да я няма?
Иска ми се просто да й се обадя
Чуйте гласа й, задръжте
Чувствам се толкова празна
Чувствам се толкова вцепенен, вцепенен
Защо те няма, няма те?
Защо те няма, няма те?