Докато годините минават, аз все още помня дните
За моя старец и за всички неща, които казваше
И как ме гледаше от стола си, с блясък в очите
И докато годините минават, споменът не умира
(Стих 1)
Той беше човек с прости средства и златно сърце
С изветрели ръце и неизказана мъдрост
Той работеше усилено, ден след ден, за да запази дома ни
И дори когато времената бяха трудни, той никога не се чувстваше сам
(Припев)
Докато годините минават, аз все още помня дните
За моя старец и за всички неща, които казваше
И как ме гледаше от стола си, с блясък в очите
И докато годините минават, споменът не умира
(Стих 2)
В очите му видях силата и любовта, която таеше към мен
И думите му на мъдрост все още звучат верни и винаги ще ги помня
Той ме научи как да стоя изправен и да се изправям пред страховете си
И никога да не се отказвам от това, което държа
(Припев)
Докато годините минават, аз все още помня дните
За моя старец и за всички неща, които казваше
И как ме гледаше от стола си, с блясък в очите
И докато годините минават, споменът не умира
(Мост)
Сега го няма и къщата е толкова празна и студена
Но любовта и духът му никога няма да остареят
Ще го пазя в сърцето си и ще ценя всеки ден
И докато годините отминават, спомените остават
(Припев)
Докато годините минават, аз все още помня дните
За моя старец и за всички неща, които казваше
И как ме гледаше от стола си, с блясък в очите
И докато годините минават, споменът не умира