(Предприпев) Беше ли всичко само сън, моментно блаженство? Сега останах с руините, от това, което пропуснахме
(Припев) О, аз рискувах, на сладкия танц на любовта, но сега съм изоставен, в тази студена шир ще се вдигна и ще намеря нов път, но раните, които остави, никога няма да изчезнат
(Стих 2) Скитах се по улиците, със сърце от болка Всеки ъгъл, който завъртях, носеше повече презрение Ехото на твоя смях преследва душата ми Напомняне за любовта, която ме направи цял
(Предприпев) Беше ли всичко просто лъжа, жестока шарада? Сега останах с парчетата, от разбит маскарад
(Припев) О, аз рискувах, на сладкия танц на любовта, но сега съм изоставен, в тази студена шир ще се вдигна и ще намеря нов път, но раните, които остави, никога няма да изчезнат
(Мост) Луната и звездите отгоре, те свидетелстват за изпитанията, които изтърпях, тази празнота, но все пак се държа за късче светлина, че може би, само може би, ще го оправя
(Куплет 3) С всяка стъпка, която правя, събирам сили да се издигна над сенките, най-накрая, най-после ще рискувам отново, под различна мелодия, знаейки, че животът е нещо повече от този мрак
(Припев) Ще рискувам, на сладкия танц на любовта И въпреки че бях изоставен, ще запазя вярата на място, Ще се вдигна и ще намеря нов път И въпреки че белезите остават, аз ще видя по-светъл ден
(Outro) През изпитанията и сълзите ще намеря пътя си С надеждата като водач ще преследвам по-светъл ден