В свят на отчаяние и болка,
Където сенките преследват и душите остават,
Вик от кръв, отеква дълбоко,
Една история за скръб, която не трябва да пазим.
(Предприпев)
През криволичещия гоблен на времето,
Чуваме гласовете им да викат към мен,
Невъзпяти герои, техните приказки ненаучени,
В тази песен потърсихме тяхната история.
(Припев)
Вик от кръв, натрапчив зов,
Незабравените духове стоят високо,
В единство ние се издигаме над,
Тяхното наследство, безсмъртна любов.
(Стих 2)
Техните гласове се издигат от загубени битки,
От сълзи, които проляха, на такава цена,
В дълбините на отчаянието те намериха сила,
Чрез единство те се бориха срещу.
(Предприпев)
Пламъците на спомена нежно светят,
Докато пътуваме през техните неразказани истории,
Техните жертви, гравирани завинаги,
В сърцата ни техните духове се възродиха.
(Припев)
Вик от кръв, натрапчив зов,
Незабравените духове стоят високо,
В единство ние се издигаме над,
Тяхното наследство, безсмъртна любов.
(Мост)
Ние носим техните факли със сплетени ръце,
Техните надежди и мечти завинаги съкровени,
През мрака те ни водят напред,
Фар на истината, вечно силен.
(Припев)
Вик от кръв, натрапчив зов,
Незабравените духове стоят високо,
В единство ние се издигаме над,
Тяхното наследство, безсмъртна любов.
(Outro)
Така че нека се вслушаме в вика,
Помнете падналите, които някога са живели и умрели,
В единство намираме своя път,
Техните истории, нашият гид от днес.