(Стих 1)
В антифонната палубна зала,
Където големите вълни се издигат и падат,
Има един моряк,
С толкова тъжно сърце,
И очите му толкова пълни със сълзи.
(Припев)
О, антифонна палубна зала,
Където ехото звъни,
И чайките пеят,
И момчето моряк,
С толкова тъжно сърце,
Мечти за дом.
(Стих 2)
Той мисли за майка си,
И баща му също,
И малката му сестра Сю,
И той се чуди дали знаят,
Че се е изгубил в морето,
И никога повече няма да ги види.
(Припев)
О, антифонна палубна зала,
Където ехото звъни,
И чайките пеят,
И момчето моряк,
С толкова тъжно сърце,
Мечти за дом.
(Стих 3)
Но тогава той чува глас,
И той поглежда нагоре и вижда,
Ангел стои там,
С усмивка на лицето,
И тя му казва:
„Не се страхувай,
Тук съм, за да те заведа у дома."
(Припев)
О, антифонна палубна зала,
Където ехото звъни,
И чайките пеят,
И момчето моряк,
С толкова радостно сърце,
Прибира се вкъщи.