И през всичко това, бурите, които бушуват и бушуват,
Намираме начин да се издигнем сред останките.
Заедно сме нещо повече от мимолетна фаза,
Във времето и пространството любовта ви остава завинаги.
(Предприпев)
Но сега, звездите се подреждат, далечен зов отеква,
Една глава завършва, нова скоро заобикаля,
Временен разрив скоро ще бъде затворен.
(Припев)
Толкова дълго, сърцето ми ще те носи,
Отвъд вълните и океаните диви и сини,
Въпреки че може да се разделим, нашите духове ще се обединят,
В това сбогуване се крие вечна светлина.
(Стих 2)
Спомнете си нощите, когато говорихме за мечти и надежди,
Смях, споделен под осветени от луната звездни въжета,
Тези моменти, запечатани в душите ни, остават,
Вечна връзка, която нищо не може да ограничи.
(Предприпев)
Но времето продължава, не можем да го задържим,
Очакват ни нови пътища, така че трябва да се изправим пред този път,
Макар и на километри едно от друго, сърцата ни пак ще пламтят.
(Припев)
Толкова дълго, сърцето ми ще те носи,
Отвъд вълните и океаните диви и сини,
Въпреки че може да се разделим, нашите духове ще се обединят,
В това сбогуване се крие вечна светлина.
(Мост)
Нека надеждата бъде наш компас, любовта ни пътеводна звезда,
През далечни земи и близки и далечни небеса,
С всеки изминал ден ще намираме пътя си,
Докато се срещнем отново, радостен ден.
(Припев)
Толкова дълго, сърцето ми ще те носи,
Отвъд вълните и океаните диви и сини,
Въпреки че може да се разделим, нашите духове ще се обединят,
В това сбогуване се крие вечна светлина.
(Outro)
Толкова дълго за сега, любов моя, въпреки че може да се разделим,
Завинаги ще бъдеш ценен в сърцето ми,
До деня, когато се съберем отново,
През времето и пространството нашата любов ще се извиси.