И през всичко това, бурите, които чукят и яростят,
Ние намираме път да се издигнем сред руините.
Заедно сме нещо повече от само мимолетна фаза,
През времето и пространството, любовта ти за végноостава.
Но сега, звездите се подреждат, далечен призив звучи,
Глава приключва, нова скоро ще ни обгръщне,
Временна проломка скоро ще бъде затворена.
Довиждане за малко, сърцето ми ще те носе,
През вълните и океаните диви и синени,
Въпреки че може да се разделим, нашите духове ще се обединят,
В това прощаване лежи вечна светлина.
Помниш ли нощите, в които говорихме за мечти и надежди,
Смях, споделен под месечините звездни въжета,
Тези моменти са изсечени в нашите души,
Безвременна връзка, която нищо не може да спира.
Нека надеждата бъде нашият компас, любовта – нашата водеща звезда,
През далечни земи и небеса близо и далеч,
С всеки минаващ ден ще намираме пътя си,
Докато се срещнем отново, радостен ден.
(Припев ×2, Аутро: „So long for now, my love...“)