В село зелено, където смехът танцува,
Живяла любопитна котка с палави шансове.
Една слънчева сутрин, докато ветрецът шепнеше тихо,
Една градинска порта стоеше открехната и светеше.
Припев:
Някой е оставил портата отворена,
Някой остави портата открехната.
Сърцето на котката подскочи, изпълнено с радост,
Приключение, наречено, о, толкова сладко и безплатно.
Стих 2:
През живи цветя и непознати пътеки,
Котката се впусна напред, духът й порасна.
Птиците чуруликаха своите песни, симфония на наслада,
Докато мустаците на котката потрепваха, о, толкова ярко.
Припев:
Някой е оставил портата отворена,
Някой остави портата открехната.
Сърцето на котката подскочи, изпълнено с радост,
Приключение, наречено, о, толкова сладко и безплатно.
Стих 3:
В поляна тучна, където мечтите се отпускат,
Котката откри тайни, единствена по рода си.
Пеперуди пърхаха, рисувайки небето,
Докато душата на котката се издигаше, достигайки високо.
Мост:
От най-високото дърво котката се огледа,
В свят толкова огромен, с необвързана красота.
Благодарност, избуяла в котешкото му сърце,
За отворената врата, чудесно начало.
Припев:
Някой е оставил портата отворена,
Някой остави портата открехната.
Сърцето на котката подскочи, изпълнено с радост,
Приключение, наречено, о, толкова сладко и безплатно.
Изход:
В блясъка на здрача котката се върна,
Със съкровени, завинаги спечелени спомени.
Селото спеше, без да знае за приказката,
За любопитна котка и врата, оставена да надделее.