Текстът се фокусира върху главния герой, който гледа стара снимка, отразявайки добрите спомени и емоции, свързани с нея. Той се пренася назад във времето, преживявайки отново чувствата на радост, щастие и любов, които е изпитвал в миналото. Въпреки това, песента също носи оттенък на тъга и копнеж, което предполага, че тези спомени сега са обагрени със съжаление и носталгия.
Припевът подчертава яркостта и носталгията, свързани със снимката:
„Вижте тази снимка,
Всеки път, когато го правя, ме кара да се смея.
Как очите ни станаха толкова червени?
И какво, по дяволите, има на главата на Джоуи?"
Главният герой се фокусира върху конкретни детайли в рамките на снимката, като необичайната шапка на Джоуи или червените, вероятно насълзени очи на хората на снимката, което предполага споделено емоционално преживяване или събитие, което ги е събрало заедно. Снимката служи като стимул за емоционално пътешествие, което съчетава смях, сълзи и чувство на носталгия.
Емоционалният резонанс на песента произтича от способността й да се докосне до универсални теми за загуба, копнеж и изтичане на времето. Той предава идеята, че въпреки че времето минава и определени моменти стават част от миналото, те все още могат да имат огромна емоционална тежест и значение. Носталгичният тон на песента подсказва, че говорещият дълбоко цени и липсват тези минали моменти и хората, свързани с тях.
„Photograph“ резонира сред слушателите, защото капсулира горчиво-сладките емоции, които съпътстват спомените, напомняйки ни за мимолетната природа на живота и колко е важно да ценим хората и моментите, които държим.