Когато феновете питат дали Slipknot пишат собствените си текстове, отговорът е категоричен да – и основният архитект зад мрачните, интроспективните и често пренентави тексти на групата е фронтманът Кори Тейлър. От приключването му към айоуайската метал колективност през 1997 г., Тейлър служи като главен лирист на групата, превръщайки лични травми, социална изолация и суров гняв в куплети, които са намерили отзив при милиони.
Подходът на Тейлър към писането на текстове е дълбоко личен. Той третира всяка песен като форма на екзорцизъм, изправяйки се пред болка, зависłości, борби с менталното здраве и по-темните страни на човешката природа. Песни като „Snuff“, „Vermilion“ и „Psychosocial“ демонстрират способността му да смесва поетски образи с висерална агресия. Докато деветте членове на групата допринасят с музикални идеи – рифове, ритми, сэмпли, аранжименти – Тейлър запазва последната дума за текстовете, гарантирайки тематична кохезност през албумите.
За Slipknot писането на собствен материал не е просто творчески избор; е въпрос на автентичност. В интервюта Тейлър е подчертавал, че аутсорсването на текстове би подкопало идентичността на групата. Маските, хаосът, катарзисът – всичко произхожда от споделеното им ангажираност към честност. Дори когато съставът се е променял през десетилетията, с перкусионисти и басисти, идващи и тръгващи, лиричният глас е оставал забележително последователен, защото е закоренен в уникалната перспектива на Тейлър.
Това не означава, че процесът е диктаторски. Читъристите Джим Рут и Мик Томсън, перкусионистите Шон „Клоун“ Крахан и Крис Фен (и по-късно Майкъл Пфаф), и басистът Алесандро Вентурела всички оформят звуковия пейзаж, в който думите на Тейлър заживяват. Често един музикален мотив вдъхновява лирична посока, или вокална мелодия диктува фразиране. Но повествователната нишка – историите за дисфункция, бунт и выживяване – тече от перото на Тейлър.
В жанр, в който много групи разчитат на външни автори или формулични тропи, собствените текстове на Slipknot стоят като свидетелство за тяхната артистична интегритет. Резултатът е дискография, която усеща по-малко като продукт и повече като споделено изповядание.