Песента започва с размисъл за изтичането на времето и как животът на говорещия се е променил от ранните им двадесет години. Говорителят признава, че сега нещата са различни, но също така изразява благодарност за опита, който са имали. Припевът подчертава важността на живота в настоящия момент, като предполага, че истинското удовлетворение се крие в прегръщането на пътуването, а не в постоянния стремеж към далечно бъдеще.
В цялата песен текстът изследва различни теми, свързани с търсенето на смисъл в живота. Лекторът разсъждава върху това как нашите взаимодействия с другите могат да оставят отпечатъци върху живота ни и да оформят преживяванията ни. Те също се сблъскват със собствената си смъртност, изразявайки страх и несигурност относно това, което предстои, но в крайна сметка намират утеха в мисълта, че „краят е началото“.
Заглавието „Песен 18 и животът“ предполага връзка между тази песен и цялостното преживяване на самия живот. Това предполага, че песента капсулира някои универсални истини за човешкото пътуване и предизвикателствата, пред които сме изправени, опитвайки се да осмислим света около нас. Текстовете приканват слушателите да се изправят пред собствените си емоции, да размишляват върху миналото си и да прегърнат настоящия момент, всичко това в опит да намерят смисъл и удовлетворение в живота.