В мъгла намерих писмото ти,
На пода с празно вино.
още ме побиват тръпки,
Само като си помисля за това,
Как ме разкъса.
(Предприпев)
Трябваше да знам по-добре,
отколкото да ти кажа как се почувствах,
Но сега няма значение,
Защото казах твърде много.
(Припев)
Мислех, че ти казах,
Никога не съм искал да те нараня.
Просто си мислех, че ще бъда единственият,
Кой най-накрая може да те направи щастлив.
(Стих 2)
Малко по-късно,
Срещнах те в центъра,
Изглеждаше много по-възрастен,
И ти ми каза, че си добре.
(Припев)
Мислех, че ти казах,
Никога не съм искал да те нараня.
Просто си мислех, че ще бъда единственият,
Кой най-накрая може да те направи щастлив.
(Стих 3)
В тъмнината на моята стая,
Опитвам се да намеря малко спокойствие,
Но всичко, което виждам,
твоята тъжна, сладка усмивка ли е,
И кръвта по ръцете ти.
(Припев)
Мислех, че ти казах,
Никога не съм искал да те нараня.
Просто си мислех, че ще бъда единственият,
Кой най-накрая може да те направи щастлив.
(Outro)
Това, което почувствахме,
не мога да го отрека,
Дори да ни уби и двамата,
Не бих го заменил,
За всичко друго.