„Докога, мили Исусе, докога,
Трябва ли да се моля, докато получа милост от Теб?
Всички дни живях в копнеж,
За Твоята доброта да вали върху мен.
От много години се боря,
С този товар, който нося сам,
Но аз вярвам в Твоето обещание,
Че никога няма да ме оставиш сама.
Докога, мили Исусе, докога,
Трябва ли да чакам, докато видя Твоето славно лице?
В Твое присъствие всичките ми проблеми ще изчезнат,
И ще намеря почивка в прегръдките ти.
Чувал съм историите за Твоята милост,
Как си показал състрадание към слабите,
И вярвам, че ще чуеш моя вик,
И ме спаси от дълбините на душата ми.
Докога, мили Исусе, докога,
Трябва ли да се скитам из тази долина на сълзите?
Води ме по пътя на правдата,
И изпълни сърцето ми с Твоята любов и мир.
Въпреки че мога да премина през изпитания и бури,
Знам, че винаги си до мен,
И в Твоята сила ще продължа,
Докато стигна до моя небесен дом.
Така че ще продължа да се моля, сладки Исусе,
Доверявайки се на Твоята милост и Твоята любов,
И знам, че в Твоето идеално време,
Ще ми дадеш отговора отгоре."
Това е пълният текст на химна „Докога, сладки Исусе“, който изразява копнеж за Божията милост и желание за Неговото присъствие в разгара на борбите и изпитанията.