Събрахме се тук, за да си спомним
Последният от Анзаците,
Който се биеше във война преди много време,
И никога не забравих деня.
Те бяха смелите млади мъже,
Кой отиде да се бие,
За нашата свобода и нашата страна,
И никога не са губили светлината.
(Припев)
Те са последните от Anzac,
Те избледняват,
Но техният дух продължава да живее,
В сърцата ни днес.
Те са последните от Anzac,
Никога няма да забравим,
Жертвите, които направиха,
За собствената ни любима земя.
(Стих 2)
Дойдохме тук, за да отдадем почит,
До последния от Anzacs,
Който се бори за нашата свобода,
И винаги им даваше гръб.
Те са последните герои,
Който ни показа целия път,
Да отстояваме това, в което вярваме,
И никога не се страхувайте.
(Припев)
Те са последните от Anzac,
Те избледняват,
Но техният дух продължава да живее,
В сърцата ни днес.
Те са последните от Anzac,
никога няма да забравим,
Жертвите, които направиха,
За собствената ни любима земя.
(Мост)
Ние сме децата на Анзаките,
Ние носим тяхното наследство,
Винаги ще помним смелостта им,
И тяхната невероятна почтеност.
Те са последните от Anzac,
Но те никога няма да изчезнат,
Техният дух продължава да живее,
В сърцата на всеки.
(Припев)
Те са последните от Anzac,
Те избледняват,
Но техният дух продължава да живее,
В сърцата ни днес.
Те са последните от Anzac,
Никога няма да забравим,
Жертвите, които направиха,
За собствената ни любима земя.