Тя има тяло като змия,
Кожа мека като коприна.
Тя има усмивка като на Мона Лиза,
Очи, които карат сърцето ти да прескача.
Тя има глас като на ангел,
Смех, който те кара да слабеят в коленете.
Тя има докосване, което изпраща тръпки по гръбнака ви,
Целувка, която спира дъха ти.
(Припев)
И тя има любов, която е толкова силна,
Побърква ме.
На ръба съм да загубя контрол,
Довеждам го до краен предел.
(Стих 2)
Пристрастен съм към нея,
Не мога да се наситя.
Обсебен съм от нея,
Не се сещам за друго.
влюбен съм в нея,
И нищо не мога да направя по въпроса.
(Припев)
И тя има любов, която е толкова силна,
Побърква ме.
На ръба съм да загубя контрол,
Довеждам го до краен предел.
(Мост)
Никога преди не съм се чувствал така,
Не знам накъде отива това.
Знам, че рискувам,
Но си струва.
(Припев)
И тя има любов, която е толкова силна,
Побърква ме.
На ръба съм да загубя контрол,
Довеждам го до краен предел.
(Outro)
Довеждам го до краен предел,
Завеждам го до върха.
няма да спра,
Докато стигна до края.