В тихи моменти прошепвам думи
Докато сълзите тихо се търкалят, аз съм чувал
Езикът на неотговорените молитви
Ехо от желания, които не можех да понеса
(Предприпев)
В необятната шир на вселената,
Желанията ми изглеждаха изгубени без цел.
Но все още като птица продължавах да се рея,
Търся отговори, духът ми бучи.
(Припев)
Молитвите без отговор, те отекват вътре,
Симфония на копнеж, който не помръква.
През мрака и съмненията, те водят пътя ми,
Нашепваща надежда, каквото и да стане.
(Стих 2)
В тишината на нощта се чудя защо
Гласът ми сякаш избледнява сред небето.
И все пак през всяко изпитание и всеки тест,
Намирам устойчивост в честното търсене на живота.
(Предприпев)
Сред шепота на космическата схема,
Слушам за знаци, като скрит сън.
През ехото на тишината, аз упорствам,
Защото неотговорените молитви имат свой собствен обрат.
(Припев)
Молитвите без отговор, те отекват вътре,
Симфония на копнеж, който не помръква.
През мрака и съмненията, те водят пътя ми,
Нашепваща надежда, каквото и да стане.
(Мост)
В моменти на отчаяние, когато мислите се сблъскват,
Намирам утеха в други, които ми се довериха.
Техните истории за изпитания, техните смели пътувания,
Вдъхнови ме да прегърна всяка вълна на живота.
(Стих 3)
Така че продължавам да се моля, въпреки че отговорите убягват,
Защото в дълбините на копнежа е пропита сила.
Неотговорените молитви се превръщат в тихи водачи,
Учи ме да прегръщам криволичещите приливи на живота.
(Предприпев)
Сред шепота на космическата схема,
Слушам за знаци, като скрит сън.
През ехото на тишината продължавам,
Защото неотговорените молитви имат свой собствен обрат.
(Припев)
Молитвите без отговор, те отекват вътре,
Симфония на копнеж, който не помръква.
През мрака и съмненията, те водят пътя ми,
Нашепваща надежда, каквото и да стане.
(Outro)
В симфонията на неотговорените молитви,
Намирам смелост да се изправя пред непознатите стълби.
Защото в пътуването на живота, дойдох да видя,
Неотговорените молитви освободиха духа ми.