(Стих 1)
Стоях в тъмнината и си мислех, че е толкова отдавна, откакто сме се срещнали,
Мислех, че времето със сигурност трябва да излекува ума ми.
Но все още те обичам, няма преструвки.
Защото ти си този, който винаги си в мислите ми.
(Припев)
Когато вървя през този свят, мислейки за теб,
Чудя се дали някога отново ще намеря щастието.
Но се страхувам, че всеки малък знак,
Казва ми, че сме далеч един от друг.
(Стих 2)
Докато слънцето се превръща в сребро, толкова е трудно да се разделим,
И да знам колко много ще ми липсваш.
Но знам, че трябва да тръгвам, въпреки че това разбива сърцето ми,
Сигурен съм, че скоро ще се срещнем отново.
(Припев)
Когато вървя през този свят, мислейки за теб,
Чудя се дали някога отново ще намеря щастието.
Но се страхувам, че всеки малък знак,
Казва ми, че сме далеч един от друг.
(Мост)
И знаеш, че причината да се разделя,
Защото толкова много ме е грижа за теб.
И знам в сърцето си, че не бих бил справедлив с теб,
Да оставя нещата да се движат по този начин.
(Припев)
Когато вървя през този свят, мислейки за теб,
Чудя се дали някога отново ще намеря щастието.
Но се страхувам, че всеки малък знак,
Казва ми, че сме далеч един от друг.
(Outro)
толкова дълго