Стоях в тъмнината мислейки, е толкова дълго откакто се срещнахме,
Мислях че времето сигурно ще излекува ума ми.
Но все още те обичам, няма привидица.
Защото ти си този, който винаги е в мислите ми.
Когато преминавам през този свят мислейки за теб,
Чудя се ще намеря ли отново щастие.
Но се страхувам че всеки малък знак,
Ми казва че сме далеч един от друг.
Докато слънцето се превръща в сребро, е толкова трудно да се разделим,
И да зная колко ще те липсвам.
Но зная че трябва да тръгна, дори ако ми се счупва сърцето,
Сигурен съм че скоро ще се срещнем отново.
(повтаря се)
И ти знаеш че причината за раздялата е,
Защото толкова те грижа.
И зная в сърцето си че не бих бил фер към теб,
Да оставя нещата да текат по този начин.
(повтаря се)
Довиждане.