В стая пълна с хора
Вечерица в полен разгар
Мислях, че ще те позная
Ще видя какво прави душата ти да пее
Но посред всичкия този шум
Намерявам себе си сам
Като чужденец в свят
Което трябва да е моят
Тази вечеринка е нещо повече от фасад
Маскарада, празен фокус
Мислиш, че е просто парти
А аз задържам сълзите
Защото съм единственият, който знае
Че партито в сърцето ми е изчезнало
Музиката е твърде гласна
Не мога да чувам собствените си мисли
Искам да се откъсна
Но тълпата е твърде близо
И през смеха и виковете
Усещам предчувствие за беда
Запленен съм в този момент
И не мога да се справя
(Повторение)
Виждам те как танцуваш с някой друг
И не мога да не усещам
Че съм загубил част от себе си
На този парти, който ме разкъсва
(Повторение)
(Партито приключи)
(И аз останах сам)
(В свят, който се стъни толкова студен)
(Предполагам, че бях погрешен)
(За онова, което наистина означаваше за мен)
(Това парти е приключило)
(И светлината е изгаснала)
(Прекалено ли е да се обърне нещата?)