Лежи въпрос, тъжен транс.
"Какво е животът, какво означава той,
Без теб до мен, невидим?"
През дълбоки долини и високи планини,
Лутам се, с тъжен вик.
Всеки изгрев носи нова болка,
За твоето присъствие копнея, буден.
Светът се разкрива в приглушени тонове,
Без вашия смях, вашите любящи стенания.
Цветовете избледняват, светът потъмнява,
Гоблен без твоя радостен химн.
Като кораб без пътеводна звезда,
По течението съм, изгубен и далеч.
Компасът на моето сърдечно желание,
Сочи към теб, доставчик на моята душа.
О, колко копнея да чуя гласа ти,
Да усетя твоето докосване, духът ми ликува.
С всеки дъх, който поемам, въздишам,
Защото без теб животът е само лъжа.
Твоето отсъствие хвърля вечна мъгла,
Скръб, гравирана в безкрайни дни.
Като мелодия без своята песен,
Нося се, чувствайки се толкова грешно.
В тъмнината отчаяно опипвам,
Да намерим светлината, нашата споделена надежда.
И все пак всичко, което виждам, са отблясъци на спомени,
Живот без теб, като разбити мечти.
И така, "Какво е животът без теб, любов моя?"
Празна черупка, гълъб сълза.
Песен, която пее през цялата нощ,
Сърце, което копнее за твоята пътеводна светлина.