В тъмнината то чака, заровено долу,
Река от масло, смъртоносен поток.
Проклятие, дадено на разрушена земя,
Скрита сила в пустинния пясък.
Припев
Черно злато след потопа, проклятието на живота,
В руините и хаоса се крие нашата борба.
Черно злато след потопа, отровна целувка,
Изцеждане на всичко живо, безкрайна бездна.
Стих 2
Хората са страдали, молитвите им са неизречени,
В сенки се събират, смелостта им водена.
Те плачат за свобода, за да избягат от тази верига,
От тъмната хватка на властта надеждата им да се възвърнат.
Припев
Черно злато след потопа, проклятието на живота,
В руините и хаоса се крие нашата борба.
Черно злато след потопа, отровна целувка,
Изцеждане на всичко живо, безкрайна бездна.
Мост
Няма повече да оставяме това мъчение да продължи,
Издигнете се заедно и разбийте гипса.
Ще изградим бъдеще отвъд това проклятие,
Обединете се в борбата, непоклатими, разпръснете се.
Припев
Черно злато след потопа, проклятието на живота,
В руините и хаоса се крие нашата борба.
Черно злато след потопа, отровна целувка,
Изцеждане на всичко живо, безкрайна бездна.
Изход
В сила и единство ще намерим нашия път,
Свободен от тъмнината, на дневна светлина.
Защото проклятието на черното злато вече няма да плени,
Съдбата ни чака и на вяра ще призовем.