В мрак той чака, закопан долу,
Река от нефт, смъртоносен поток.
Проклятие, дадено на счупена земя,
Скрита сила в пустинския пясък.
Черен гuld след наводнението, проклятието на живота,
В руините и хаоса лежи нашата борба.
Черен гuld след наводнението, отровен поцелуй,
Изсушава всичко живо, бездъно безкрай.
Народът е страдал, молитвите му неизречени,
В сенките се събират, храбростта им води.
Въпят за свобода, да избягат от този верига,
От тъмния хват на властта, да възстановят надеждата си.
Черен гuld след наводнението, проклятието на живота,
В руините и хаоса лежи нашата борба.
Черен гuld след наводнението, отровен поцелуй,
Изсушава всичко живо, бездъно безкрай.
Никога повече няма да позволим това мъчение да трае,
Издигнете се заедно и счупете литавото.
Ще построим бъдеще извън това проклятие,
Обединете се в борбата, неизменни, разпръскайте.
Черен гuld след наводнението, проклятието на живота,
В руините и хаоса лежи нашата борба.
Черен гuld след наводнението, отровен поцелуй,
Изсушава всичко живо, бездъно безкрай.
В сила и единство ще намерим пътя си,
Свободни от тъмнината, в светлината на деня.
Защото вече черният гuld няма да ни робства,
Нашата съдба чака, и на вяра ще призовем.