Песната е хомаж на Жерард Уей към майка си, Дона Ли Уей. Изразява любов, благодарност и възхищение от нейната сила да отглежда него и брата му самотна след развод. След нейната смърт през 2007 г., песента предава скръб, вина и съжаление, но в крайна сметка празнува нейния вечен дух. Музикалното видео включва домашни записи, визуализирайки тесната им връзка. Мощна песен за скръб, загуба и вечна любов.