Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Музика >> Песни и текстове

„Чувства“ на Мэри Нил: Стих за желанието като двигател на живота

Стихотворението „Чувства“ на Мэри Нил се разгъва като серия риторични въпроси, всеки от които отслоява друг слой от това какво означава да бъдеш древен от желание. Образността се движи от природата към човешкото сърце, предполагайки, че същата сила, която отваря цвете към слънцето или издига орел в невидими висотини, действа в нас като „желание, което гори като адски инфернален блясък.“

Какво кара цвете да се отвори, когато слънчевите лъчи минат до него,
Ако не, вътрешно тъжене за топлината в небето?
Какво кара орел да взлети, там, където никако око не може да види?
Ако не, сърце, което гладуе за непозната свобода?
И какво усещат смертните, техните мисли толкова трудни за познаване
Ако не, желание, което гори като адски инфернален блясък?
Човешката нужда от чувства: те правят нас такива, каквито сме.
Отворен, празен холст или ярка и светлинна звезда.
Но ако никаква светлина не може да го допре, какво може да вдъхнови сърцето?
Само онова тъжно мрак и никога не достигайки по-високо...

Аргументът на стихотворението е ясен: желанието е двигателът на живота и творчеството. Без него ние сме „отворен, празен холст“ – потенциал без движение. Последните редове предупреждават за сърце, недопирано от тъжене: само „тъжно мрак и никога не достигайки по-високо“. Нил оформлява чувството не като люкс, а като необходимост – разликата между ярка звезда и бездъна.

Песни и текстове

Related Categories