Девятата симфония на Бетховен: Какхорът преобразува „Ода за радост“ на Шилер
Въпросът се отнася до „Ода за радост“ на Шилер (1785), наложена от Бетховен в Симфония № 9 — не драматичен хор, отговарящ на беда в пiesa. Разбирането на това различие отключва истинската сила на произведението.
Хорът на Шилер: Поетичният глас
„Хорът“ в поемата на Шилер е поетичният говорник, обръщащ се към цялото човечество:
- Повиква единство: „Alle Menschen werden Brüder“ (Всички хора стават братя).
- Надхвърля страдание: „Wer ein holdes Weib errungen... freue sich“ (Който е спечелил мила жена... нека се радост).
- Космическа перспектива: „Brüder, über'm Sternenzug / Muß ein lieber Vater wohnen“ (Братя, над звездните пътеки / Трябва да живее любезен Баща).
- Универсално прегръщане: „Diesen Kuß der ganzen Welt!“ (Този пълз за целия свят!).
Музикално реализиране на Бетховен
- Хоровият финал (4то движение) се отваря с бас речитатив: „O Freunde, nicht diese Töne“ (О приятели, не тези тонове) — отхвърляйки предишната инструментална тъмнина.
- Хорът влиза като освобождение: фортисимо D мажор, „Freude, schöner Götterfunken.“
- Фуга върху „Über'm Sternenzug“ представя интелектуален триумф над хаос.
- Финалния престисимо донася екстатично потвърждение, а не просто утешение.
Не „Реакция на беда“ А Преображение
Хорът не утешава бедата — тя я преодолява. Бедата не е отговорена; тя е надхвърлена чрез визия за радост като космичен принцип. Това е Просвещения оптимизъм в най-радикална форма: радост като политически акт, братство като революция.
Ако сте мислили за специфичен хор на пiesa (гръцка трагедия, Едип, Антигона), моля, уточнете.