Известният Дует на цветята („Sous le dôme épais“) от операта „Лакме“ на Лео Делиб (1883) няма думи в традиционния смисъл. Това е вокализа – партита, пеена на отворени гласни звуци (предимно „а“) без текст.
По-късно Лакме пее арията „Оù va la jeune Indoue?“ (Песньта на звънеца), която има френски текст. Но Дуетът на цветята остава един от най-прославените безтекстови ансамбли в репертоара – доказателство, че човешкият глас не се нуждае от думи, за да говори директно към душата.