В песента говорещият олицетворява зимата като персонифицирана фигура, която е описана като „ти, зимен вятър“ и „ти, най-суровият вятър, който някога е духал“. Говорителят използва ярък език, за да опише суровите ефекти на зимата, като вятъра, който „хапе“ и „духа“ и „мразовития“ въздух, който „щипе“ „върховете на пръстите“ на говорещия. Говорителят също така описва отрицателните ефекти на зимата върху природата, като например как дърветата са „голи“ и „цветята ги няма“.
Тонът на говорещия в песента е тъга и съжаление, а общото послание на песента е, че зимата е време на трудности и страдание. Въпреки че в песента няма изрично споменаване на гората, се подразбира, че говорещият е в гората, тъй като те споменават дървета. Говорителят не изразява никаква радост или приемане на предизвикателствата на зимата, а по-скоро копнее за завръщането на пролетта, когато времето ще бъде по-приятно и природата ще бъде по-красива.
Следователно песента „Повей, ти зимен вятър“ не оправдава веселото приемане на суровостта в гората. Вместо това, той оплаква суровостта на зимата и изразява копнеж за завръщането на пролетта.