Песньта "Пукай, пукай, зимен вятре" (Каквото искате 2.7) не оправдава радостно приемане на гоorskите трудности. Тя оплаква зверството на зимата и човешката неблагодарност.
Пукай, пукай, зимен вятре,
Ти не си толкова недобър
Колкото човешката неблагодарност;
Твоите зъби не са толкова остри,
Защото не си виждаш,
Въпреки че дъхът ти е груб.Хей-хо! Пей, хей-хо! към зеления хълм:
Повечето приятелства са фалшиви, повечето любови просто глупост:
Тогава, хей-хо, хълмът!
Този живот е най-весел.Засмукай, засмукай, горещ небе,
Което не ухапва толкова близко
Колкото забравени благодеяния:
Макар да изкривяваш водите,
Твоя жалило не е толкова остро
Като приятел, неспаметен.
Природната враждебност (вятър, небе) е честна — ухапва, защото е студен. Човешкото предалство (неблагодарност, забравени благодеяния) е по-лошо, защото е избрано. Рефренът "хей-хо, хълмът" е ироничен: хълмът преживява зимата, но "този живот е най-весел" е горчив сарказъм.
Пета от Амиенс (лоялен господин) в Арден. Дюк Сениор току-що похвали "сладките ползи" на невзгодата (2.1). Песньта контрокарства онзи оптимизъм: природата е поносима; човешката природа не е.
Гората не е оправдана — тя е по-малкото зло.