(Стих 1)
Докоснете меките й устни и се разделете
Всеки трепет, трепет, трепет, трепет, трепет, трепет, трепет, трепет, трепет, трепет, трепет,
Всеки треперещ, треперещ лист нейните очи,
Розите дишат и се изчервяват.
Душата й върху мен изтичаща лежи
Тя, тя, тя, тя, тя, тя,
Тялото й се усмихва и умира.
(Припев)
Докоснете меките й устни и се разделете
Всеки треперещ лист нейните очи,
Розите дишат и се изчервяват.
Нейната душа върху мен изтичаща лъжи,
Тялото й се усмихва и умира.
(Стих 2)
Но, О! аз умирам. Какво означава тази странност тук?
Гласът ми отслабва и трепери, когато говоря.
Напразно, уви напразно, очите й закопчавам.
Погледът й е отдалечен, а пулсът й бие по-бързо.
Ръцете й са студени. о! О, върни се, върни се,
Моят най-сладък панаир, о! о! върни се, върни се
Върни се, върни се, върни се.
о! Върни се, о, върни се
И дай ми живот.
(Припев)
Докоснете меките й устни и се разделете
Всеки треперещ лист нейните очи,
Розите дишат и се изчервяват.
Нейната душа върху мен изтичаща лъжи,
Тялото й се усмихва и умира.