Там, където царува тиранин, неговата сила се разгръща.
Колко още трябва да умрат от ръката на могъщия херцог,
Докато управлява властта си над тази скръбна земя?
Виковете на невинните отекват във въздуха,
Както потиснатите души носят тежестта на отчаянието.
Сълзите им текат като реки, надеждите им изтъняват,
Докато херцогът се наслаждава на болката, която изпитват.
Със сърце от мрак и железен юмрук,
Той нанася своята жестокост без обрат.
Неговата алчност и амбиция нямат граници,
Докато тъпче животи без нито звук.
Гласовете на хората са заглушени от страх,
Докато живеят под постоянен облак на отчаяние.
Те жадуват за справедливост, за искрица светлина,
Да строши веригите на потисническата мощ на войводата.
Но кой ще се изправи, кой ще бъде смел,
Да предизвикаш тиранина, да унищожиш злото му?
Защото героите са рядкост в тези отчаяни времена,
Когато тъмнината преобладава, затъмнява линиите.
О, колко още трябва да загинат, трябва да паднат,
Преди това царуване на терор да срещне своя край?
Преди свободата да излезе от дълбините на роба,
И хората се надигат, отхвърляйки ужасната си пелена.
Затова нека се обединим, нека гласовете ни се чуят,
В знак на солидарност нашата сила ще се раздвижи.
Защото заедно можем да счупим могъщите вериги на херцога,
И сложи край на страданието, болките.
Нека се изправим, нека се борим за правото си,
Да живееш в свят, в който справедливостта блести ярко.
С надежда в сърцата си ще се изправим пред мощта на битката,
Колко още трябва да умрат? Ще сложим край на тази беда!