Сред извисяващите се върхове и зелени хълмове,
Където планински ветрец шепне и природата тръпне,
Град, сгушен в прегръдката на Бенге,
Багио, убежище, изпълнено с благодат.
(Припев)
О, Багио, град на боровете,
Където красотата серенади и спокойствието се преплитат,
Вашият чар се разгръща като божествена симфония,
Очарователни сърца, толкова хубав земен рай.
(Стих 2)
С улици, украсени с гоблен от цветя,
Платното на природата разпространява жизнените си сили,
Парковете и градините цъфтят в живи нюанси,
Рай, в който се вливат мечти и живот.
(Припев)
О, Багио, град на боровете,
Където красотата серенади и спокойствието се преплитат,
Вашият чар се разгръща като божествена симфония,
Очарователни сърца, толкова хубав земен рай.
(Стих 3)
В свежия утринен въздух, аромата на бор,
Терапевтично убежище, толкова възвишено,
Където благосъстоянието процъфтява и духовете намират освобождаване,
Убежище за спокойствие и мир.
(Припев)
О, Багио, град на боровете,
Където красотата серенади и спокойствието се преплитат,
Вашият чар се разгръща като божествена симфония,
Очарователни сърца, толкова хубав земен рай.
(Стих 4)
Докато слънцето залязва над живописния Мирадор,
Платно, боядисано в нюанси на злато и повече,
Пулсът на града се забавя, мечтите полетят,
В това омагьосващо царство денят се превръща в нощ.
(Припев)
О, Багио, град на боровете,
Където красотата серенади и спокойствието се преплитат,
Вашият чар се разгръща като божествена симфония,
Очарователни сърца, толкова хубав земен рай.
(Мост)
Ние те почитаме, Багио, със смирени сърца,
Заради спокойствието, което твоят блясък придава,
Убежище на мир, дом едновременно силен и истински,
Нашата песен на възхвала за всичко, което сте направили.
(Припев)
О, Багио, град на боровете,
Където красотата серенади и спокойствието се преплитат,
Вашият чар се разгръща като божествена симфония,
Очарователни сърца, толкова хубав земен рай.