(Стих)
В земя на мистерия, където живеят легенди,
Приказката за една красавица се крие край нежния прилив на морето.
Господарката на езерото, нейните тайни неизвестни,
Дух на омагьосване, в наш собствен свят.
(Стих)
Дълбоко в мистичните води, където мечтите се сбъдват,
Тя живее в своето царство, от блестяща роса.
С коса като на гарван и тъмносини очи,
Господарката на езерото, нейната същност е истинска.
(Стих)
Шепот във вятъра носи нейното име,
През долини и планини нейното присъствие провъзгласяваше.
Тя танцува с лунната светлина, под звездното небе,
Правене на заклинание, което никога няма да умре.
(Припев)
О, Лейди на езерото, твоята божествена красота,
Пленява душите ни, с толкова възвишена любов.
В твоята водна прегръдка намираме утеха и мир,
Завинаги омагьосан, от вечното ти освобождаване.
(Стих)
Легендите говорят за нейната сила, да изпълнява желанието на сърцето,
Насочване на уморени пътници към мечтите, към които се стремят.
С нежно докосване тя лекува ранени сърца,
Нося надежда на онези, които са загубили ролята си.
(Стих)
Под върбите, където текат водите,
Тя се появява в грация, със сияен блясък.
Роклята й е изтъкана от звезден прах и светлина,
Визия на чудо, която ни изпълва с наслада.
(Припев)
О, Лейди на езерото, твоята божествена красота,
Пленява душите ни, с толкова възвишена любов.
В твоята водна прегръдка намираме утеха и мир,
Завинаги омагьосан, от вечното ти освобождаване.
(Мост)
Когато мъглата започне да се вдига и зората изгрява отново,
Тя изчезва в дълбините, във воал от мъгливо синьо.
Но нейният дух остава в сърцата на всички,
Вечен пазител на любовта и зова на истината.
(Outro)
О, Лейди на езерото, твоята легенда ще издържи,
През идните поколения твоята магия е толкова чиста.
В твоето водно царство, където мечтите летят,
Завинаги ще бъдем привлечени към твоята небесна светлина.