(Стих 1)
Голяма предна веранда и стар люлеещ се стол
Осемдесет акра, всички в бурени
Няколко стари кокошки и гладна хрътка
И семейство, което е на път да си тръгне
(Припев)
Банката се затваря, сметките стават високи
Посевите не са това, което бяха
Но старите хора просто седят и въздишат
И мечтаят за добрите стари времена, когато са били млади и свободни
(Стих 2)
Синът го няма, отиде в града
Дъщерята се омъжи и се премести
Единствените останали са старите хора
И те чакат края на дните си
(Припев)
Банката се затваря, сметките стават високи
Посевите не са това, което бяха
Но старите хора просто седят и въздишат
И мечтаят за добрите стари времена, когато са били млади и свободни
(Мост)
Но дори в тъгата им има усещане за мир
Имат се един друг и стария си дом
И знаят, че каквото и да стане, винаги ще има къде да отидат
(Припев)
Банката се затваря, сметките стават високи
Посевите не са това, което бяха
Но старите хора просто седят и въздишат
И мечтаят за добрите стари времена, когато са били млади и свободни
(Outro)
Старите хора вече ги няма, но духът им продължава да живее
В песните, които пееха, и историите, които разказваха
И в сърцата на всички, които са ги познавали и обичали