Вокализацията на нарвал – често поетично наричана „песен“ – е серия от високочестотни звуци, произведени от самци нарвали (Monodon monoceros) в арктически води. Това не е пеене в птичия или човешки смисъл, а sofisticated акустичен инструментариум за оцеляване в една от най-екстремните среди на Земята.
Нискочестотните компоненти пътуват далеч под вода, позволявайки на самците да сигнализират доминиране и да привличат партньори през размножителния сезон през огромни, заледени разстояния.
Високочестотните кликове функционират сонар, помагайки на нарвалите да навигират в мрачните, заледени води и да локализират الإنتاج (гренландски халибут, арктически код, миди) на дълбочини над 1,500 метра.
Контакт повиквания поддържат координация на групата – критично при повърхностно дишане през ограничени дупки в сменящото се пак лед.
Изучаването на акустиката на нарвали е ноториално трудно: отдалечен habitat, дебела лед, екстремна студ и чутливостта на животните на шум. Учените разполагат хидрофони, акустични тагове и автономни записващи устройства за улавяне и дешифриране на този мистериозен арктичен език – звуков пейзаж, все още далеч от напълно разбран.