Среднощна тиква
Под студените сиви небеса
Видях те да стоиш там
На брега, загледан в морето
Толкова далечна и толкова скъпа
Лек ветрец ни подуха
Както се приближих до теб сега
Исках да те прегърна
Но ме беше страх някак
Небето притъмняваше
Слънцето потъна в морето
Не можех да понеса да те загубя
Без теб какво съм аз?
Не издържах
Чувствата ми се отмениха
Исках да ме обичаш сега
Знам, че те обичах толкова
Звездата се появи на небето
Толкова далечен и същевременно толкова близо
Сигурен съм, че беше Вега
Този, който блести за вас
никога няма да те забравя
Ще те пазя в сърцето си
Докато се срещнем отново
Без значение колко далеч един от друг
Любовта ми никога няма да свърши
Ще те чакам тук
Любовта ми към теб винаги ще остане
Моята Вега, толкова мила