В свят, където тишината властва,
Където се преплитат мисли и емоции,
Съществува език, който се противопоставя на видимото,
Царство, където думите намират своята божественост.
(Предприпев)
За какво са думите, ако не за изразяване,
Дълбините на душите ни в сърдечна принуда?
За да преодолеем пропастта между сърцето и ума,
И да изтъча гоблен от човешки вид.
(Припев)
Думите, те носят силата да лекуват,
За да излекувам раните, които болката крие,
Да рисуваш картини, които оцветяват въздуха,
И накарайте духа ни да се извиси несравнимо.
(Стих 2)
Чрез истории те ни пренасят в далечни страни,
Към царства на магия и митични нишки,
Те запалват искрата на полета на въображението,
И съживете мечтите и в най-слабата светлина.
(мост)
Думите, те притежават способността да вдъхновяват,
За да запалите пламъците на спящото желание,
Да обединим душите в прегръдките на хармонията,
И да остави трайна следа във времето и пространството.
(Припев)
Думите, те носят силата да лекуват,
За да излекувам раните, които болката крие,
Да рисуваш картини, които оцветяват въздуха,
И накарайте духа ни да се извиси несравнимо.
(Outro)
Така че нека се насладим на красноречието на думите,
Прегърнете тяхната мелодия и поетични акорди,
Защото в тяхната същност се крие ключът за отключване,
Красотата и чудото на човешкото стадо.