Има призрак зад стената
Сърцето ми бие в залата
Не съм те виждал от толкова време
Все още мога да чуя твоята песен
(Стих 1)
Спомням си какви бяхме
В златните дни сега във фентъзито
А слънцето сякаш винаги грее
Когато бяхме единствени по рода си
(Предприпев)
И всяка вечер се срещахме в 11
Нашето тайно място точно зад завоя
И в светлината на сребърната луна
Ще откраднем нощта до два
(Припев)
О, какъв глупак бях да те пусна да си отидеш
Знам, че всичко, което знам
И въпреки че направих всичко възможно да се сбогувам
Мислех, че те чух да умираш
Когато разбрах, че мястото ми е сменено
И твоята любов беше изтрита
Не исках да те нараня, както направих
(Стих 2)
Но аз не съм този, който си тръгна първоначално
Бях там с пръстена, на едно коляно
И тогава ти ми каза, че има какво да си призная
Има друг човек, така че съжалявам, най-добре е да приключим с това
(Предприпев)
Нашият последен танц под уличните лампи
Докато се отдалечаваме, не в перфектна рима
И в тъмнината, изгубен и съвсем сам
Чувам вятъра, стене
(Припев)
О, какъв глупак бях да те пусна да си отидеш
Знам, че всичко, което знам
И въпреки че направих всичко възможно да се сбогувам
Мислех, че те чух да умираш
Когато разбрах, че мястото ми е сменено
И твоята любов беше изтрита
Не исках да те нараня, както направих
(Мост)
Когато чух "да", нещо се счупи на две
Можех да плача, но не и пред теб
Така че изпращам тази песен на всички по-горе
Да ти кажа, че приключих
(Припев)
О, какъв глупак бях да те пусна да си отидеш
Знам, че всичко, което знам
И въпреки че направих всичко възможно да се сбогувам
Мислех, че те чух да умираш
Когато разбрах, че мястото ми е сменено
И твоята любов беше изтрита
Не исках да те нараня, както направих
(Outro)
Не исках да те нараня, както направих
Не исках да те нараня, както направих