Толкова нежно чувство, магическо пространство.
Любовта е намерила своя път, в ласка на шепот,
Пътуване, което започна, без никакъв адрес.
През зелени ливади и небеса, боядисани в синьо,
Две души преплетени, любов, която растеше.
От искра на желание, пламък, който се запали,
Мелодия очарователна, любов толкова цялостна.
Ръка за ръка те бродеха, в сънища преплетени,
Смехът им е заразителен, сърцата им са подравнени.
Предизвикателствата може да дойдат, но любовната връзка остава,
И в радост, и в скръб любовта никога не презира.
Те танцуваха в ритъма на сладкия рефрен на живота,
Тяхната любов, оазис, сред собствения терен на живота.
През залези и изгреви те стояха един до друг,
Тяхната любов, несломима, трайна вълна.
Никакво разстояние не можеше да раздели душите им,
Защото в сърцата на другия те бяха намерили истинско начало.
Тяхната любов, симфония, композирана с внимание,
Всяка нота е отражение на толкова рядка страст.
С всеки изминал миг любовта им става все по-дълбока,
Вечно обещание, любов за спазване.
Като звезди в нощта, те ще блестят ярко,
Тяхната любов, съзвездие, осветяващо нощта.
Така че нека любовта намери своя път, в нейния тайнствен полет,
Толкова ценно пътуване, толкова ярка любов.
Защото когато две сърца се обединят, в любов толкова чиста,
Преобразен свят, любов, която ще издържи.