В земя на гибел, където падат сенки,
Появява се ездач, извисяващ се.
Възседнал кон от най-тъмна сянка,
Смъртта взема своите жертви, предадени сърца.
(Припев)
Смъртта язди кон с ятаган в ръка,
Жънене на души в тази безплодна земя.
Няма бягство от вечното му преследване,
В хватката на Смъртта няма спасителна благодат.
(Стих 2)
През пусти равнини и прокълнати гори,
Разгръща се безмилостното пътуване на смъртта.
Тези, които пресекат пътя му, съдбите им са запечатани,
Студена прегръдка, завинаги втвърдена.
(Припев)
Смъртта язди кон с ятаган в ръка,
Жънене на души в тази безплодна земя.
Няма бягство от вечното му преследване,
В хватката на Смъртта няма спасителна благодат.
(Стих 3)
Сред риданията на измъчени души,
Смъртта продължава своите натрапчиви патрули.
С трупна усмивка, той се наслаждава на болката,
Предвестник на мъки и безкраен дъжд.
(Мост)
Слънцето избледнява, звездите летят,
Докато смъртта препуска в нощта.
Апокалиптичната визия на отчаянието,
Свят, погълнат от вечно отчаяние.
(Припев)
Смъртта язди кон с ятаган в ръка,
Жънене на души в тази безплодна земя.
Няма бягство от вечното му преследване,
В хватката на Смъртта няма спасителна благодат.
(Outro)
В царството, където сенките се събират,
Смъртта продължава, царуването му няма да се отложи.
Призрачен конник, символ на страха,
С всяка крачка той води немъртвите.