В блясъка на здрача спомените се разгръщат,
Като шепот на приказка, която все още не е разказана.
С падането на мрака се появява чувство на чудо,
В този здрачен час сънищата намират своите стимули.
(Припев)
Здрач, о, здрач, момент на благодат,
Където миналото и бъдещето се прегръщат.
В това свещено пространство духът лети,
Воден от нежната светлина на звездите.
(Стих 2)
Небесното платно, боядисано в нюанси на злато,
Докато слънцето се сбогува, неговата история е разказана.
Светулки танцуват, блещукащ полилей,
Светещи пътеки, които водят някъде наблизо.
(Мост)
Прегръдката на здрача, светилище на мира,
Където тревогите избледняват и уморените сърца намират облекчение.
Сред тишината звучи симфония,
Приспивната песен на природата, която нежно заобикаля.
(Стих 3)
Шепот на любов носен от бриз,
Като влюбени се разхождат под преплетени дървета.
Здрач тъче своята магия, хвърляйки заклинание,
Време за скъпо, вкусно о, толкова добре.
(Припев)
Здрач, о, здрач, момент на благодат,
Където миналото и бъдещето се прегръщат.
В това свещено пространство духът лети,
Воден от нежната светлина на звездите.
(Outro)
Докато здрачът избледнява и нощта наближава,
С благодарност спираме, прогонвайки страха.
Защото в тишината на здрача намираме пътя си,
В царството на мечтите, където чудесата ви очакват.